Иво Беров: Путинова Русия налага целите си през църквата frognews.bg
Иво Беров,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Ако попитате някой уверен в православното ни чудачество набожен: " Как Божият дух се спуска при хората? ", той евентуално няма да може да ви отговори. Въпросът е похитен, а пък и миряните, за разлика от свещениците и богословите, могат откровено да имат вяра и без да са осведомени с догматичните особености на вярата. Както би могло да съществуват и невярващи богослови, осведомени изтънко с тях.
Основната разлика сред католицизма и православието
Има обаче един уточняващ въпрос, на който даже напълно невежите православни би трябвало да знаят отговора. И той е: " Как се спуска Божият дух при хората - единствено посредством Отеца или посредством Отеца и Сина? "
Най-често отговорът, даден даже от начетени хора, е неверен. И освен е неверен, а е разкол. Тази разкол се назовава филиокве (от латинското филиус - син). Защото Божият дух никога не се спуска при хората посредством Сина Христос. Това може да стане само и единствено посредством Бога Отец.
Това е главната разлика сред православието и католицизма. Има и още разлики - в църковните таинства, в автокефалността на православните църкви, в понятието " чистилище " и в непогрешимостта на папата " екс катедра " (когато се произнася " от катедрата си " по въпросите на вярата). Но главното е това. Но тази разкол се сочи като съществена причина, довела през 11 век до разцеплението на църквата на римокатолическа и православна.
Невежеството за разликата сред тези два клона на християнството е доказателство, че едно прекомерно твърдо разбиране в истинността на православието и греховността на католицизма се основава повече на всемирски, а не християнски усеща и възгледи. Защото конфликтът сред католицизъм и православие безспорно е имал и всемирски измерения още от древността - включително блян към власт, благосъстояние и въздействие.
Каква е същността на православието ни през днешния ден?
Чудатото оповестяване на един княз като Александър Невски, васал на Златната орда, потопил в кръв въстание на съплеменниците си и приел в края на живота си мюсюлманска религия, за светец например може да се изясни с събитието, че православните свещениците на Новгород са го приели за собствен бранител против въздействието на Европа и каполицизма. А че Александър Невски няма нищо общо с България е пределно ясно.
Но остава въпреки всичко главният въпрос: Каква е същността на днешното ни православие, какви са особеностите му, на какво се крепи, с какво се разграничава от останалите вероизповедания? И правилният отговор надали се може да се откри единствено в свещените трудове, решенията на вселенските събори и догмите. За един различен отговор подсещат знамената.
Българското знаме все по-често се развява в черквите и това се възприема като нещо напълно естествено, като израз на национализъм и родолюбие. От позиция на църквата и християнството обаче, това не е по никакъв начин естествено, тъй като е разкол. Нарича се етнофилетизъм, т.е. отклоняване, при което съборната и вселенска същина на църквата се подценява, с цел да се даде преимущество на племето, страната, или нацията.
С тези отклонения, избрани като ереси, настоящето наше православие придобива повече народен и родов, нежели верски образ, което улеснява потреблението на вярата за политически цели. Никой не се изненадва от това, че ръководителят на политическа партия " Възраждане " Костадин Костадинов да вземем за пример се втурна ревниво да брани " Руската черква ", неразбираемо тъкмо от кого.
Путинова Русия постанова задачите си през църквата
Като в основата на политиката при връзките сред вероизповеданията е остарелият, прочут още от ранното Средновековие, конфликт сред Източния свят - в днешно време условно именуван " Руский мир " - и Западния, именуван, отново условно, " груповия Запад ". Сблъсък при който " Руският мир " прокарва и постанова задачите на Путинова Русия и посредством църквата си, представяйки я като " бранител на правата религия ". " Защитник ", който по никакъв начин не се тормози да строи военни храмове, да демонстрира икони на Путин и Сталин - на същия Сталин, който събаряше православните храмове - и да осветява оръжия за всеобщо поразяване. Което към този момент не е разкол, а чисто бесовство по всички визии, правила и канони на християнската религия. Защото " изкривената православна вяра се трансформира в основа на идеологията на режима на Путин ".
Това не са думи на някой демократичен жълтопаветник, а на вселенския патриарх Вартоломей. И още от неговите изявления:
" Грешките в разпознаването, ересите, не са незначителни феномени, които интересуват единствено няколко духовници и няколко учени. Напротив, те имат доста съществени последствия за духовния и материалния живот.... Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия. Други, чиито страни са прекомерно подвластни от Русия, поддържат сляпо Московската патриаршия. Трети избират да запазят съучастническо безмълвие ".
И е доста значимо дали нашата Българска православна черква ще се разграничи от бесовството, или " ще резервира съучастническо безмълвие ".
А що се отнася до шпионите в расо: доводът, че поп Кръстю не може да бъде изменник, тъй като е поп, е пределно безразсъден. Също като довода, че в случай че разобличиш разузнавач, който се показва за поп, си срещу църквата.
Ако попитате някой уверен в православното ни чудачество набожен: " Как Божият дух се спуска при хората? ", той евентуално няма да може да ви отговори. Въпросът е похитен, а пък и миряните, за разлика от свещениците и богословите, могат откровено да имат вяра и без да са осведомени с догматичните особености на вярата. Както би могло да съществуват и невярващи богослови, осведомени изтънко с тях.
Основната разлика сред католицизма и православието
Има обаче един уточняващ въпрос, на който даже напълно невежите православни би трябвало да знаят отговора. И той е: " Как се спуска Божият дух при хората - единствено посредством Отеца или посредством Отеца и Сина? "
Най-често отговорът, даден даже от начетени хора, е неверен. И освен е неверен, а е разкол. Тази разкол се назовава филиокве (от латинското филиус - син). Защото Божият дух никога не се спуска при хората посредством Сина Христос. Това може да стане само и единствено посредством Бога Отец.
Това е главната разлика сред православието и католицизма. Има и още разлики - в църковните таинства, в автокефалността на православните църкви, в понятието " чистилище " и в непогрешимостта на папата " екс катедра " (когато се произнася " от катедрата си " по въпросите на вярата). Но главното е това. Но тази разкол се сочи като съществена причина, довела през 11 век до разцеплението на църквата на римокатолическа и православна.
Невежеството за разликата сред тези два клона на християнството е доказателство, че едно прекомерно твърдо разбиране в истинността на православието и греховността на католицизма се основава повече на всемирски, а не християнски усеща и възгледи. Защото конфликтът сред католицизъм и православие безспорно е имал и всемирски измерения още от древността - включително блян към власт, благосъстояние и въздействие.
Каква е същността на православието ни през днешния ден?
Чудатото оповестяване на един княз като Александър Невски, васал на Златната орда, потопил в кръв въстание на съплеменниците си и приел в края на живота си мюсюлманска религия, за светец например може да се изясни с събитието, че православните свещениците на Новгород са го приели за собствен бранител против въздействието на Европа и каполицизма. А че Александър Невски няма нищо общо с България е пределно ясно.
Но остава въпреки всичко главният въпрос: Каква е същността на днешното ни православие, какви са особеностите му, на какво се крепи, с какво се разграничава от останалите вероизповедания? И правилният отговор надали се може да се откри единствено в свещените трудове, решенията на вселенските събори и догмите. За един различен отговор подсещат знамената.
Българското знаме все по-често се развява в черквите и това се възприема като нещо напълно естествено, като израз на национализъм и родолюбие. От позиция на църквата и християнството обаче, това не е по никакъв начин естествено, тъй като е разкол. Нарича се етнофилетизъм, т.е. отклоняване, при което съборната и вселенска същина на църквата се подценява, с цел да се даде преимущество на племето, страната, или нацията.
С тези отклонения, избрани като ереси, настоящето наше православие придобива повече народен и родов, нежели верски образ, което улеснява потреблението на вярата за политически цели. Никой не се изненадва от това, че ръководителят на политическа партия " Възраждане " Костадин Костадинов да вземем за пример се втурна ревниво да брани " Руската черква ", неразбираемо тъкмо от кого.
Путинова Русия постанова задачите си през църквата
Като в основата на политиката при връзките сред вероизповеданията е остарелият, прочут още от ранното Средновековие, конфликт сред Източния свят - в днешно време условно именуван " Руский мир " - и Западния, именуван, отново условно, " груповия Запад ". Сблъсък при който " Руският мир " прокарва и постанова задачите на Путинова Русия и посредством църквата си, представяйки я като " бранител на правата религия ". " Защитник ", който по никакъв начин не се тормози да строи военни храмове, да демонстрира икони на Путин и Сталин - на същия Сталин, който събаряше православните храмове - и да осветява оръжия за всеобщо поразяване. Което към този момент не е разкол, а чисто бесовство по всички визии, правила и канони на християнската религия. Защото " изкривената православна вяра се трансформира в основа на идеологията на режима на Путин ".
Това не са думи на някой демократичен жълтопаветник, а на вселенския патриарх Вартоломей. И още от неговите изявления:
" Грешките в разпознаването, ересите, не са незначителни феномени, които интересуват единствено няколко духовници и няколко учени. Напротив, те имат доста съществени последствия за духовния и материалния живот.... Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия. Други, чиито страни са прекомерно подвластни от Русия, поддържат сляпо Московската патриаршия. Трети избират да запазят съучастническо безмълвие ".
И е доста значимо дали нашата Българска православна черква ще се разграничи от бесовството, или " ще резервира съучастническо безмълвие ".
А що се отнася до шпионите в расо: доводът, че поп Кръстю не може да бъде изменник, тъй като е поп, е пределно безразсъден. Също като довода, че в случай че разобличиш разузнавач, който се показва за поп, си срещу църквата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ